І. КОРЕНИ:
ДСБ е нова политическа партия, но тя е приемник на българската политическа десница още от епохата на Националното възраждане. Демократите за силна България са наследници на онези, които поставиха демократичните устои на модерна България. Наследници на строителите на българския парламентаризъм, които първи посочиха изграждането на силна държавност като основен национален приоритет, за да бъде България интегрална част от европейската цивилизация.
· В следосвобожденските години българската десница става мишена на популистките атаки на левите и либералните демагози. Въпреки това тя дава на България плеяда от държавници, чиито имена и до днес са еталон за политическа мъдрост.
· След комунистическия преврат от 1944 г. и особено след окончателното налагане на комунистическия тоталитаризъм след 1948 г. тези хора са системно физически и психически унищожавани. Въпреки това те и техните деца успяват да съхранят християнските си добродетели и дълбоката си политическа нравственост, за да направят възможен българския преход към демокрация.
ІІ. ДЕСНИЦАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД:
Десницата на Българския преход възниква в края на 80-те години на миналия век, с рухването на Берлинската стена и тоталитарния режим на българските комунисти. На 18 ноември 1989 г. хиляди граждани за пръв път излизат на протестен митинг в София, на който са формулирани основните искания на българските демократи – свобода на словото, демокрация, многопартийност, разделение на властите и защита на човешките права.
· На изборите за Велико народно събрание през 1990 г. демократичните сили претърпяват неочаквана загуба, която показва че бившите комунисти все още са силни и не смятат да отстъпят властта доброволно. Великото народно събрание приема Конституция, която не гарантира бързо и ефективно демонтиране на комунистическата система.
· През пролетта и лятото на 1991 г. десният облик на антикомунистическата опозиция е рязко подсилен с разцепването на демократичните сили на три части. Най-радикалната сред тях – тази на 39-те депутати, отказали да подпишат Конституцията, на практика поставя фундамента на българската десница. За пръв път е артикулиран новият дневен ред – възстановяване на частната собственост, връщане на земите и имотите на техните собственици, приватизация и пазарна икономика, прозападна ориентация…
· След като спечелват парламентарните избори през есента на 1991 г., демократите съставят първото некомунистическо правителство на Филип Димитров, а начело на парламента застава Стефан Савов. Слабият премиер и атаките на партията на Ахмед Доган обаче, водят до скорошното падане на кабинета. Все пак сред министрите му изпъкват някои имена, които през следващите години ще се превърнат в основни лидери на българската десница – Иван Костов, Йордан Соколов, Светослав Лучников…
· Политическата безпомощност на демократите и неумението им да отстояват ясни политически граници водят до тежка изборна загуба през зимата на 1994 г. След нея Филип Димитров се оттегля от лидерския пост и на негово място е избран Иван Костов. През следващите месеци той провежда енергични реформи в коалицията, които целят нейното идейно и организационно сплотяване и отварянето й към гражданското общество. Първото голямо постижение по този път е спечелването на президентските избори през есента на 1996 г.
· В началото на 1997 г. катастрофалното управление на социалистическата партия води до ескалация на общественото напрежение и до организиране на гражданско неподчинение. По естествен начин в политически представител на гражданското общество и в негов естествен лидер се превръщат Обединените демократичните сили.
· На 15 февруари 1997 г. Иван Костов постига изключително важна победа, превръщайки хаотичната коалиция от разнородни формации в единна партия. За да се подчертае приемствеността тя запазва името на коалицията Съюз на демократичните сили.
· След поредните парламентарни избори през май 1997 г. коалицията на три десни формации – СДС, БЗНС и ДП поема властта. За министър-председател е избран Иван Костов, за председател на Народното събрание Йордан Соколов, а за председател на най-голямата парламентарна група, тази на СДС – Екатерина Михайлова.
· Правителството на Иван Костов извършва най-важните и непопулярни реформи в съвременната история на България – приватизация и структурна реформа, здравна реформа, финансова стабилизация (чрез налагане на системата на Валутния борд), административна реформа и т.н. Защитени са националните интереси в т.нар. „газова война“ с Русия и особено по време на Косовската криза, когато България се оказва в епицентъра на реални бойни действия. В резултат на реформите и на активната и смела външна политика в края на 1999 г. България получава покана за преговори за членство на страната в ЕС и са премахнати визите при пътувания на български граждани в страните от съюза (2000 г.). Десният проект за България е възприет от всички.
· Превръщането на коалицията в партия гарантира успешен 4 годишен мандат, но залага и много проблеми – капсулиране към структурите на гражданското общество, клиентелизъм, апаратност. Възползването на част от партийния елит от процеса на приватизация допълнително влошава образа на управляващата партия. Към това се прибавят и острите атаки от страна на президента, организираната престъпност и зависимите от бившата Държавна сигурност медии. Със смени в правителството Иван Костов прави опит да преодолее проблема, но остава неразбран в редиците на партията, която вече убедително е подчинена от своя апарат.
· През лятото на 2001 г. след като успява да завърши пълния си мандат правителството на Иван Костов отива на парламентарни избори. Те обаче са спечелени от новосъздадената партия на бившия български цар Симеон Сакскобургготски. Иван Костов поема отговорността за загубата и въпреки мощната гражданска подкрепа, която получава, се оттегля от активната политика.
· За председател на синята партия е избрана Екатерина Михайлова. Нейният опит обаче да реформира и отвори към обществото партията е бламиран от партийния апарат и в началото на 2002 г. тя не е преизбрана на председателското място. През следващите месеци СДС все по-видимо попада в зависимост от парите на олигархията, все по-отчетливо се откъсва от гражданското си начало и се приближава към либералния център. През есента на 2003 г., на общинските избори, партията събира катастрофалните 370 000 гласа, а кандидатите й за кметове в повечето големи градове (София, Варна, Бургас, Стара Загора) въобще не достигат до балотажите.
· Партийният председател Надежда Михайлова обаче, отказва да признае поражението и не се оттегля от поста, който заема, апаратно подготвяйки своето преизбиране. Това довежда до разцепление в партията и искане на оставката на председателя от 29 от народните представители от парламентарната група на ОДС: Асен Агов, Благой Димитров, Васил Маринчев, д-р Васил Паница, Веселин Черкезов, Владислав Костов, Георги Панев, Георги Хубенов, Димитър Абаджиев, д-р Димитър Игнатов, проф. Димитър Камбуров, Евгени Чачев, Евдокия Манева, Екатерина Михайлова, Елиана Масева, Иван Иванов, Иван Костов, Иво Цанев, Йордан Соколов, Кина Андреева, Марио Тагарински, Мария Стоянова, Муравей Радев, Панайот Ляков, Петър Жотев, Росица Тоткова, Стефан Мазнев, д-р Стойчо Кацаров и д-р Теодора Константинова. Останалите в малцинство, лоялни на синия апарат депутати се принуждават да напуснат парламентарната група, която избира за свой нов председател Екатерина Михайлова.
ІІІ. ГРАЖДАНСКАТА ИНИЦИАТИВА:
Парламентарните избори от 2001 г. оставят гражданското общество в България без ефективно представителство в парламента. Кризата в десницата, както и изпадането на почти всички политически партии в зависимост от олигархията на бившата Държавна сигурност оставят българския десен избирател без партия, за която да гласува. След първоначалния шок различни малки общности започват да дискутират тези проблеми и достигат до идеята за гражданска инициатива в търсене на политическото представителство.
· Първата такава група е изградена от участниците в дискусионният форум на интернет-изданието „Mediapool“. След като в продължение на месеци те се включват в on-line дискусиите на форума, започват да организират и публични срещи, на които дебатират кризата на политическото представителство. През лятото на 2003 г. те учредяват гражданско сдружение „Диалог“, с което официално стартира изграждането на гражданска алтернатива на политическото статукво.
· Още през пролетта на 2003 г. започва да излиза седмичният вестник „Седем“. На неговите страници популярни със своята дясна ориентация публицисти като Явор Дачков, Иво Беров, д-р Николай Михайлов, Светослав Малинов и др. също поддържат темата за кризата на представителството и остро критикуват СДС за безличното му политическо присъствие. Около вестника бързо се изгражда кръг от съмишленици, които все по-категорично артикулират тезата за изчерпания дневен ред на прехода и за необходимостта от изграждане на нова политическа формация, която да предложи и нова кауза отвъд вече постигнатите национални приоритети.
· В края на януари 2004 г. на среща, организирана от сдружение „Диалог“, в София, събралите се граждани призовават бившия премиер Иван Костов и групата на 29-те депутати около него да отговорят на обществените очаквания и да се включат в изграждането на нова дясна партия.
· През следващата седмица Иван Костов и групата на 29-те последователно посещават дискусии, организирани от сдружение „Диалог“ с гражданството в Пловдив, Русе, Варна и отново София, на които се разисква възможността за създаване на нова партия. Срещите се радват на огромен интерес, а в препълнените зали се възпроизвежда атмосферата на митингите от първите години на прехода. В хода на разговорите се достига до консенсус, че има необходимост от ново политическо представителство, подчинено на нови принципи, при които приоритет се отдава на гражданското начало и хоризонталната структура.
· На 28 февруари 2004 г., в препълнената аула „Максима“ на УАСГ в София, Иван Костов изчита Възвание, според което реформите са достигнали своите предначертани политически хоризонти и първата българска десница е завършила своята мисия. Възванието формулира новия проект и кауза на новата българската десница отвъд края на политическия преход – за силна България в обединена Европа.
· На събранието е избран и национален Инициативен форум, който да подготви организационното изграждане на новата партия. В него взимат участие членове на сдружение „Диалог“, народни представители от групата на 29-те, автори на вестник „Седем“ и известни имена свързани със защитата на „Синята идея“ през годините: Александрина Пендачанска, Александър Караминков, Боян Йоцов, д-р Васил Паница, Васко Василев, Веселин Методиев – заместник министър-председател в правителството на Иван Костов, Владислав Тодоров, Владимир Юруков, проф. Георги Фотев, Гроздан Караджов, Евдокия Манева, Екатерина Михайлова, Елиана Масева, Иван Костов, Йосиф Сърчаджиев, Калин Янакиев, Любомир Гогишков, Нено Димов, д-р Николай Михайлов, Светослав Малинов, Стефан Попов, д-р Стойчо Кацаров, д-р Теодора Константинова, д-р Петър Москов и проф. Цочо Бояджиев.
· През последвалите месеци Инициативният форум провежда инициативни срещи и събрания в 160 общини на България, в които живеят 80% от българските граждани. Във всяка от тях е сформиран Инициативен съвет, в който се включват граждански активни интелектуалци, общественици и предприемачи. Резултатите надхвърлят и най-оптимистичните очаквания и убедително показват, че инициативата е подета и се осъществява в цялата страна. За първи път в историята на България се създава политическо представителство по волята на значима част от активното гражданско общество, а не според желанието на шепа хора.
· На 24 май епископ Йоан, игумен на Рилския манастир за пръв път публично изговаря името на новата партия – Демократи за силна България. Самият той го научава минути преди да го оповести, след като Иван Костов влиза зад олтара и му го съобщава. В своето приветствие епископ Йоан отбелязва, че е възхитен от решението името да се освети в светата обител и предполага, че самият св. Иван Рилски е спомогнал за това решение. За символ на партията е определено изображението на пламтящ факел, издигнат от дясна ръка на тъмносин фон, нарисувано от художника Паро Фереджанов, а за химн – песента „Моят ден“ по музика на Стоян Михалев и Виктор Стоянов и текст на Христина Апостолова и Росен Димитров.
· На 30 май 2004 г. в зала „България“ в София, 1365 души от цялата страна, сред които членовете на Инициативния форум, 27 от 29-те народни представители, общински съветници и кметове присъединили се към инициативата учредяват новата политическа партия Демократи за силна България.
ІV. ПЪРВИ СТЪПКИ:
Учредителното събрание приема Декларация, Програмни насоки, Устав на партията. В приетите Политически позиции ДСБ заявяват, че се чувстват наследници и приемници на управлението на правителството на Иван Костов; че остават в опозиция на управлението на НДСВ и ДПС, което е опасно и вредно за България; че виждат в БСП своя основен политически противник; че архивите на бившата Държавна сигурност трябва да се отворят и да станат публично достояние; че няма специален български етнически модел с гарант партията на Ахмед Доган.
За председател на Демократи за силна България е избран Иван Костов. Заместник-председатели на партията стават Екатерина Михайлова и Веселин Методиев, а членове на Националното ръководство – Антонела Понева, Владимир Юруков, д-р Васил Паница, Елиана Масева, Константин Димитров, Нено Димов, д-р Николай Михайлов, Светослав Малинов и д-р Стойчо Кацаров. За председател на Вътрешнопартийния арбитраж е избран Йордан Соколов, за негов заместник – Лиляна Пиперкова, а за членове на Арбитража: Атанас Атанасов, Васил Танков, Васко Василев, Жулиета Калчева и Иван Куртев. За вътрешнопартиен защитник (омбудсман) е избран Георги Милков.
· До края на 2004 г. ДСБ приема над 12 000 члена и регистрира над 5 500 симпатизанта в повече от 180 общини на България.
· На 18 февруари 2005 г. с решение на Министерски съвет държавата отдава под наем на ДСБ, офис на бул. „Витоша“ №18, с което партията се сдобива с официална централа.
· На 5 и 6 март 2005 г. е проведено Първото национално събрание на ДСБ, което приема Предизборната програма „За силна България в обединена Европа“ и взема решение партията да се яви самостоятелно и под своето име на изборите като отвори кандидат-депутатските си листи към структурите на гражданското общество. Като цел за предстоящите избори Събранието си поставя ДСБ да стане най-голямата дясна политическа сила в следващия парламент и да има достатъчно голяма парламентарна група, която да позволи да се реализира дясно или десно-центристко управление на България.
· На 24 март парламентарният съюз ОДС официално е прекръстен на Демократи за силна България, след като лидери на други формации обявяват, че ще се явят под името ОДС на изборите. По този повод Иван Костов коментира, че наименованието на една славна коалиция е откраднато за да се скрият зад него нейните вулгарни критици.
· На 14 май 2005 г. Иван Костов символично подписва с избирателите Договор за силна България, в който излага ангажиментите към които ДСБ ще се придържа след изборите.